Дори Хилари да спечели

Авторитетът на американската демокрация претърпя побой. Възстановяването на вярата ще бъде трудна задача.

Хилари Клинтън, Доналд Тръмп, Хилари Клинтън води Доналд Тръмп, Диналд Тръмп новини, президентски избори в САЩ, новини за жилищни избори в САЩ, новини за избори в САЩ, новини в САЩ, последните новини, международни новиниЛекотата, с която Хилъри е подчинена на двойни стандарти, алхимия, която превръща дори възможните й добродетели в пороци, говори за същия феномен.

Преднината на Хилари Клинтън пред Доналд Тръмп може да нараства. Но е открит въпросът дали перспективата за нейната победа ще бъде достатъчна, за да успокои света за кризата на американската демокрация. Тези избори са направо след кошмарното израждане на демокрацията, описано в Републиката на Платон. Американската демокрация даде безпрецедентно пространство на човек с дълбоки тиранични инстинкти. Има увлечение от злото, което сякаш почти предизвиква тръпка. Това притъпява силата на дискриминацията и преценката. Границата между истината и мнението изглежда е размита. Сексуалната мизогиния е нарушила всички ограничения на приличието. Институции като партии и медии са подпомогнали тази атака, вместо да я проверяват. Републиканците, партията, която проповядва за характера, се преобърнаха. И всичко това в името на бедните. Маската на учтивостта, която придава на душата подобие на външен ред и сдържаност, се е разпаднала.

ГЛЕДАМ ВИДЕО: Доналд Тръмп изпраща правно известие до New York Times: Разберете защо

Смущаващо е, че тези тенденции бяха отприщени въпреки, че един от най-завършените и в много отношения примерни президенти на съвременното време, Барак Обама, беше начело от осем години. Как може неговото президентство да посее семената на моралното объркване? Има много за обсъждане и обсъждане относно президентството на Обама. Но дори и при най-лошите интерпретации, няма нищо в неговия запис, което да предвещава тази степен на поляризация, негодувание и чист отказ от истината. Как може да се случи това?

Първото тълкуване е просто, че виждаме политиката на негодувание чисто и просто. Досега привилегированите групи, особено белите мъже, не са се примирили с два от най-големите социални явления на нашето време: расова еманципация и етническо разнообразие, от една страна, и равенство между половете, от друга. Психологическото бреме от приспособяването към факта, че групите, над които досега сте упражнявали безнаказаност, вече не са подчинени, е по-голямо, отколкото си мислехме; Песимизмът на Токвил относно трудностите на тази корекция беше по-правилен, отколкото надеждите на Просвещението относно политиката след идентичността.

Това подводно течение беше там през цялото време. Републиканците направиха всичко възможно, за да атакуват Обама, не поради идеологически различия, а защото успехът му би представлявал нещо много по-неприятно. Лекотата, с която Хилъри е подчинена на двойни стандарти, алхимия, която превръща дори възможните й добродетели в пороци (търпението й в дързост, нейният центризъм в обикновен опортюнизъм, нейната издръжливост и издръжливост в глад за власт), говори за същия феномен. Това, което казваше Тръмп, се корени в логиката на това, което много хора искаха да кажат. Той просто направи грешката да демонстрира как мизогинията и расизмът, веднъж отприщени, поглъщат всички, а не една група в даден момент. Ако това настроение наистина е широко разпространено, трудно е да си представим, че лесно се бутилира. Ако въпреки големия структурен напредък, мизогинията и расизмът се докажат, че са адаптивни, американската демокрация ще има бурни дни напред. При избори, свързани с пола, нейната победа ще реши ли въпроса или ще освободи повече тъмни сили? Вероятно Хилъри ще остане мишена.

Второто тълкуване, което не е несъвместимо с първото, е следното: Тези избори не са до голяма степен водени от мизогиния и расизъм, а от критика на глобализацията и плутокрацията. В отношенията между държавата и капитала действат дълбоки структурни сили, които дори талантлив президент като Обама не би могъл да разреши. Дори и да може да се твърди, че състоянието на американската икономика далеч не е апокалиптично, нарастващото неравенство в доходите и усещането за стагниращи доходи на средната класа дадоха пълни обороти на политиката на страх. В този момент имаше прогресивни възможности, но те до голяма степен бяха изместени. Америка е в момент, в който изглежда, че са застрашени основите на обществения договор.

И тук Хилъри Клинтън ще има двойно предизвикателство. От една страна, в идеологически план, както е отразено в нейната програма, тя остава много центристка. Големият въпрос е: достатъчен ли е центризмът, който тя отстоява, за да успокои притесненията на онези, които се бунтуват срещу глобализацията и плутокрацията? И тук трябва да се каже, че се получи стройна инверсия, където левицата несъзнателно подготви почвата, с която десните избягаха. Кривата Хилъри не е толкова далеч от позицията на левицата, която вижда Хилъри като нищо друго освен непоправим представител на Уолстрийт. Но има и идеологически предизвикателства.

Преговорите за глобализацията няма да бъдат политически лесни. Левицата е права, че глобализацията трябва да вземе предвид онези, които не могат да участват. Но едно нещо, което левицата постоянно подценява, е, че е много трудно да се води аргумент срещу глобализацията, без да се отприщи силите на ксенофобията и негодуванието. Левицата смята, че антиглобализацията е свързана с опитомяване на капитала; в политиката се оказва, че антиглобализацията е най-вече за опитомяване на други работници и имигранти. Виждаме това при Брекзит. Нация, чиято идентичност беше тази на нация от имигранти и която беше начело на отвореността на търговията, сега е скептична и към двете. Пренаписването на нов икономически договор няма да е лесно.

И накрая, има място на Америка в света. Обама, по някакъв начин, имаше сложно разбиране за по-широките промени в ход и съответно коригираше американското участие. По пътя имаше тактически грешки. Но няма съмнение, че в краткосрочен план тези корекции са оставили впечатление за вакуум, усещане, че Америка е слаба спрямо своите противници. В отговор Тръмп предложи непоследователна комбинация от изолационизъм, мускулест и сервилност на различни диктатори като Путин. Но това доведе до странна непоследователност, която усещате във връзката между американската демокрация и външната политика. Америка иска хегемония, без да плаща цената за ангажимента. Хилари поне е последователна в желанието си за хегемония и е готова да плати цената на годежа. Но дали левицата ще отстоява нейния интервенционизъм и дали светът се е променил твърде много, за да успее светогледът на деветдесетте, е открит въпрос.

И трите теми, социалният въпрос за расата и мизогинията, икономическият въпрос за глобализацията и труда, и въпросът за твърдата сила за ролята на Америка в света, са готови за грабване по основополагащ начин. Ще има ли Хилари мандата и властта да напише нов отговор за тях? Анархичното отприщване на тъмните сили на тези избори предполага, че няма да е лесно. Авторитетът на американската демокрация претърпя побой. Ще е необходимо повече от обикновен факт на победа на Хилъри, за да се възстанови вярата.