Дори Хилари да спечели
- Категория: Колони
Авторитетът на американската демокрация претърпя побой. Възстановяването на вярата ще бъде трудна задача.
Преднината на Хилари Клинтън пред Доналд Тръмп може да нараства. Но е открит въпросът дали перспективата за нейната победа ще бъде достатъчна, за да успокои света за кризата на американската демокрация. Тези избори са направо след кошмарното израждане на демокрацията, описано в Републиката на Платон. Американската демокрация даде безпрецедентно пространство на човек с дълбоки тиранични инстинкти. Има увлечение от злото, което сякаш почти предизвиква тръпка. Това притъпява силата на дискриминацията и преценката. Границата между истината и мнението изглежда е размита. Сексуалната мизогиния е нарушила всички ограничения на приличието. Институции като партии и медии са подпомогнали тази атака, вместо да я проверяват. Републиканците, партията, която проповядва за характера, се преобърнаха. И всичко това в името на бедните. Маската на учтивостта, която придава на душата подобие на външен ред и сдържаност, се е разпаднала.
ГЛЕДАМ ВИДЕО: Доналд Тръмп изпраща правно известие до New York Times: Разберете защо
Смущаващо е, че тези тенденции бяха отприщени въпреки, че един от най-завършените и в много отношения примерни президенти на съвременното време, Барак Обама, беше начело от осем години. Как може неговото президентство да посее семената на моралното объркване? Има много за обсъждане и обсъждане относно президентството на Обама. Но дори и при най-лошите интерпретации, няма нищо в неговия запис, което да предвещава тази степен на поляризация, негодувание и чист отказ от истината. Как може да се случи това?
Първото тълкуване е просто, че виждаме политиката на негодувание чисто и просто. Досега привилегированите групи, особено белите мъже, не са се примирили с два от най-големите социални явления на нашето време: расова еманципация и етническо разнообразие, от една страна, и равенство между половете, от друга. Психологическото бреме от приспособяването към факта, че групите, над които досега сте упражнявали безнаказаност, вече не са подчинени, е по-голямо, отколкото си мислехме; Песимизмът на Токвил относно трудностите на тази корекция беше по-правилен, отколкото надеждите на Просвещението относно политиката след идентичността.
Това подводно течение беше там през цялото време. Републиканците направиха всичко възможно, за да атакуват Обама, не поради идеологически различия, а защото успехът му би представлявал нещо много по-неприятно. Лекотата, с която Хилъри е подчинена на двойни стандарти, алхимия, която превръща дори възможните й добродетели в пороци (търпението й в дързост, нейният центризъм в обикновен опортюнизъм, нейната издръжливост и издръжливост в глад за власт), говори за същия феномен. Това, което казваше Тръмп, се корени в логиката на това, което много хора искаха да кажат. Той просто направи грешката да демонстрира как мизогинията и расизмът, веднъж отприщени, поглъщат всички, а не една група в даден момент. Ако това настроение наистина е широко разпространено, трудно е да си представим, че лесно се бутилира. Ако въпреки големия структурен напредък, мизогинията и расизмът се докажат, че са адаптивни, американската демокрация ще има бурни дни напред. При избори, свързани с пола, нейната победа ще реши ли въпроса или ще освободи повече тъмни сили? Вероятно Хилъри ще остане мишена.
Второто тълкуване, което не е несъвместимо с първото, е следното: Тези избори не са до голяма степен водени от мизогиния и расизъм, а от критика на глобализацията и плутокрацията. В отношенията между държавата и капитала действат дълбоки структурни сили, които дори талантлив президент като Обама не би могъл да разреши. Дори и да може да се твърди, че състоянието на американската икономика далеч не е апокалиптично, нарастващото неравенство в доходите и усещането за стагниращи доходи на средната класа дадоха пълни обороти на политиката на страх. В този момент имаше прогресивни възможности, но те до голяма степен бяха изместени. Америка е в момент, в който изглежда, че са застрашени основите на обществения договор.
И тук Хилъри Клинтън ще има двойно предизвикателство. От една страна, в идеологически план, както е отразено в нейната програма, тя остава много центристка. Големият въпрос е: достатъчен ли е центризмът, който тя отстоява, за да успокои притесненията на онези, които се бунтуват срещу глобализацията и плутокрацията? И тук трябва да се каже, че се получи стройна инверсия, където левицата несъзнателно подготви почвата, с която десните избягаха. Кривата Хилъри не е толкова далеч от позицията на левицата, която вижда Хилъри като нищо друго освен непоправим представител на Уолстрийт. Но има и идеологически предизвикателства.
Преговорите за глобализацията няма да бъдат политически лесни. Левицата е права, че глобализацията трябва да вземе предвид онези, които не могат да участват. Но едно нещо, което левицата постоянно подценява, е, че е много трудно да се води аргумент срещу глобализацията, без да се отприщи силите на ксенофобията и негодуванието. Левицата смята, че антиглобализацията е свързана с опитомяване на капитала; в политиката се оказва, че антиглобализацията е най-вече за опитомяване на други работници и имигранти. Виждаме това при Брекзит. Нация, чиято идентичност беше тази на нация от имигранти и която беше начело на отвореността на търговията, сега е скептична и към двете. Пренаписването на нов икономически договор няма да е лесно.
И накрая, има място на Америка в света. Обама, по някакъв начин, имаше сложно разбиране за по-широките промени в ход и съответно коригираше американското участие. По пътя имаше тактически грешки. Но няма съмнение, че в краткосрочен план тези корекции са оставили впечатление за вакуум, усещане, че Америка е слаба спрямо своите противници. В отговор Тръмп предложи непоследователна комбинация от изолационизъм, мускулест и сервилност на различни диктатори като Путин. Но това доведе до странна непоследователност, която усещате във връзката между американската демокрация и външната политика. Америка иска хегемония, без да плаща цената за ангажимента. Хилари поне е последователна в желанието си за хегемония и е готова да плати цената на годежа. Но дали левицата ще отстоява нейния интервенционизъм и дали светът се е променил твърде много, за да успее светогледът на деветдесетте, е открит въпрос.
И трите теми, социалният въпрос за расата и мизогинията, икономическият въпрос за глобализацията и труда, и въпросът за твърдата сила за ролята на Америка в света, са готови за грабване по основополагащ начин. Ще има ли Хилари мандата и властта да напише нов отговор за тях? Анархичното отприщване на тъмните сили на тези избори предполага, че няма да е лесно. Авторитетът на американската демокрация претърпя побой. Ще е необходимо повече от обикновен факт на победа на Хилъри, за да се възстанови вярата.