Конгресът промюсюлмански ли е? Това е грешен въпрос

Конгресът не трябва да е промюсюлмански, за да си върне загубените позиции. Неговите политики спрямо общността трябва да се ръководят от демократичния принцип на приобщаване, заложен в Конституцията.

Конгрес, BJP, общи избори 2019 г., Рахул Ганди, мюсюлмани в Индия, мюсюлмански гласоподаватели, Narendra Modi, комитет Sachar, индийски експресНякои от действията на Конгреса доведоха до измамата на мюсюлманското успокоение, докато в действителност мюсюлманите се оказаха сред най-бедните и маргинализирани социално-религиозни общности. (Илюстрация: CR Sasikumar)

Свидетели сме на маневри на различни политически партии в навечерието на общите избори през 2019 г. Неотдавнашната среща на президента на Конгреса Рахул Ганди с видни мюсюлмани е една такава мярка. Конгресът трябва да преосмисли политиката си не в името на мюсюлманите, а за да спаси собствения си имидж на партия, ангажирана с конституционните принципи на плурализъм, секуларизъм и социална справедливост. Правейки това, би напомняло на всички индийци за ангажимента на първоначалния Индийски национален конгрес към идеалите за справедливост, равенство и демокрация. Ще трябва да направи много повече, ако е сериозно да даде възможност за истинско участие на мюсюлманите.

Конгресът отговори на критиките на BJP, като поясни, че не е промюсюлманска партия. Отделно от политически точки, самите мюсюлмани нямат такава илюзия. Това е видно от нарастващите предпочитания на мюсюлманските избиратели към регионални партии като SP, BSP, TMC, RJD и други в различни държави. Няма да е преувеличено да се каже, че индийските мюсюлмани постоянно стават бедни и маргинализирани социално и политически под управлението на Конгреса. Те вече бяха в окаяно състояние, когато BJP дойде на власт през 2014 г. Настъплението на хиндутва влоши положението им.

Данните от преброяването показват, че мюсюлманите последователно са изпадали в изостаналост и бедност след независимостта. В последно време Комитетът Sachar (съставен от правителството на UPA през 2005 г.) установи, че мюсюлманите живеят в бедност, с ниски нива на образование, без официални работни места, без достъп до държавни заведения на кредит и без здравни грижи в гетата. Той установи, че само четирима от 100 мюсюлмани са завършили и само 13% от мюсюлманите заемат платена работа. Докладът подчертава, че мюсюлманите живеят с чувство на отчуждение под усещането за страх и несигурност от обществени бунтове. Конгресът беше бърз при съставянето на Комитета за Сахар за оценка на състоянието на мюсюлманите скоро след сформирането на правителството в Центъра през 2004 г. Но той напълно се отказа от прилагането на препоръките за облекчаване на състоянието на мюсюлманите. Редица доклади показват, че по време на 10-годишното управление на UPA не е имало усилия за включване на мюсюлманите в образователни, икономически, здравни и жилищни програми. Ирония е, че Комитетът на Гопал Сингх, създаден през 1983 г. от тогавашния министър-председател Индира Ганди, е открил почти същите проблеми, които групата на Сахар определи като разрушаване на общността. Тук изглежда има модел - фокусът е върху оптиката, а не върху истинското включване.

Ирония е, че някои от действията на Конгреса доведоха до мюсюлманското умиротворение, докато в действителност мюсюлманите се оказаха сред най-бедните и маргинализирани социално-религиозни общности. Освен това Индия е свидетел на обществени бунтове с тревожна последователност. Големи части от мюсюлманите поеха тежестта на обществените бунтове през 80-те и 90-те години на миналия век - Алигарх, Морадабад, Мирут, Бхагалпур, Нели, Ахмедабад, Бхиуанди, Сурат, Бомбай, списъкът е дълъг. Докладите на различни анкетни комисии показват как мюсюлманите са претърпели огромни загуби и имущество по време на тези бунтове. Освен това в повечето случаи нямаше правна справедливост.

Демонизирането на мюсюлманите като терористи започна в световен мащаб след войната срещу тероризма след атаките от 11 септември. Той пристигна в Индия, когато няколко мюсюлмани бяха фалшиво прибрани и затворени като терористи след бомбени взривове в Аджмер, Малегаон, Ахмедабад, Хайдерабад. Повечето от тях са оправдани от различни висши съдилища и Върховния съд, тъй като са признати за невинни. Тези неправомерни арести се случиха под наблюдението на Конгреса. Това трудно може да се нарече успокоение.

От една страна, Конгресът не обърна специално внимание на участието на мюсюлманите в различни правителствени схеми за бедните. От друга страна, той осигури лост на BJP, като се съюзи с консервативните патриархални елементи по време на спора за Шах Бано през 1986 г. Това класическо поведение на Конгреса продължава и до днес по въпроса за тройния талак. Никой не знае каква е позицията му по отношение на тройния талак. Подобно на мюсюлманските консерватори, тя не успя да види надписите на стената за променящите се стремежи на общността. Конгресът напълно пренебрегна движението на мюсюлманските жени за справедливост на половете. Няма значение за партията, че нейната политика подкопава усилията на онези, които се занимават с реформи в общността. Конгресът не се интересува, че неговата политика засилва регресивната патриархална задушаване над обикновените мюсюлмани. Няколко мюсюлмани смятат, че е подходящо за Конгреса да държи мюсюлманите в окаяни условия. Но така наречените мюсюлмански лица продължават да бъдат хора без земна перспектива. Дори при новия си президент партията не успя да види огромната подкрепа, получена от мюсюлманските жени от индийската общественост. Или може би президентът на партията ще започне да подкрепя движението на мюсюлманските жени след около десетилетие, точно както са му отнели толкова години, за да посещава храмовете. Човек се чуди защо Конгресът не успя да разбере, че като всички индийци, мюсюлманите също се променят. Защо не разбира, че като всички индийци, мюсюлманите също имат стремежи към по-добър живот?

Конгресът не трябва да бъде промюсюлмански, за да си върне загубените позиции. Нито пък трябва да е B-отбор на BJP. Нейната политика спрямо мюсюлманите, далитите или бедните трябва да се ръководи от демократичните принципи на приобщаване, заложени в Конституцията. Тя трябва да се придържа към своите основополагащи принципи с честност, смелост на убеденост и последователност.