Без страх ли е умът?

Когато нацията навърши 75 години, време е да оценим нейното постижение върху пробните камъни, поставени от Рабиндранат Тагор: Човешко достойнство и самоуважение

В навечерието на Деня на независимостта би било подходящо да се преразгледа идеята на Рабиндранат Тагор за свободна нация, представена в стихотворението му „Където умът е без страх…“.

Написано от Jyothi S

С тържествата, които предстои да започнат да отбележат 75 години политическа свобода от колониалното иго, е време да преразгледаме създателите на интелектуалния живот на Индия в съвремието. Време е също да възобновим дебата за връзките между политическите и интелектуалните свободи. За разлика от европейските страни, откъдето сме заимствали концепцията за нация, силата на Индия се крие в нейното разнообразие от различни култури, касти, религии, езици. В Австралия и Америка колонизаторите насилствено внесоха единство, като почти напълно унищожиха местното население. За разлика от това, Индия има уникална история на толерантност към всеки, който иска да я направи свой дом. Следователно агресивният национализъм противоречи на идеята за Индия – той също е много непрактичен.

Един виден публичен интелектуалец, който имаше — и все още има — огромно влияние върху индийския начин на мислене, е Рабиндранат Тагор. В навечерието на Деня на независимостта би било подходящо да се преразгледа идеята му за свободна нация, представена в стихотворението му „Където умът е без страх...“. Това стихотворение е публикувано през 1910 г., като част от сборника Gitanjali. Въпреки че тези редове са написани много преди Индия да получи политическа свобода, изглежда, че все още не сме схванали концепцията на Тагор за независимост, век след публикуването им.

Холистичната визия на Тагор за една нация изглежда утопична през призмата на съвременния национализъм. Въпреки това, той остава актуален в момент, когато концепцията за глобална общност се бори – докато нуждата от такива връзки никога не е била по-важна.

Тагор казва, че гражданите на една наистина свободна нация биха живели без никакъв страх от други хора и от истаблишмента, който руши правата им или накърнява достойнството им. Когато умът е изпълнен с постоянен страх от неизвестното, тогава по-високите възможности на човешкия живот не могат да бъдат постигнати. Безстрашният ум е основна необходимост, която свободната нация трябва да даде на своите граждани.

Следващото важно качество на свободната нация във визията на Тагор е самоуважението – че гражданите няма да трябва да се прекланят пред капризите на силните. Свободната нация не дискриминира своите граждани и не ги държи заложници на кастови, класови, полови, езикови или религиозни различия.

Най-важното е, че свободната нация предоставя безплатно знания на всички свои граждани. Въпреки че последователните правителства в независима Индия са направили основното образование безплатно, те са обърнали малко внимание на качеството на образованието - частните играчи, които също просперират в образователния сектор, рядко са били равни на тази задача. Тагор си представя свободна страна, в която образованието е основно човешко право, предоставено от държавата, безплатно и без никаква дискриминация.

След това Тагор споделя възгледите си за единството в многообразието“, което е истинската същност на културата на тази почва. Той не иска Индия да бъде разбита на фрагменти и разделена от дебели стени, построени в името на каста, религия, раса или език. За съжаление страховете на поета се сбъднаха.

Тагор предупреждава хората да не градят лесен живот върху основата на лъжата - нашите думи, казва той, трябва да идват от дълбините на истината. Нечестните не трябва да си проправят път до публични платформи или да получават признание.

Тагор обобщава житейската си философия с тези редове: Неуморният стремеж протяга ръце към съвършенството. Според него постоянното реформиране на себе си, за да се развиваш като по-добро аз, е крайният стремеж към човешкото съществуване. Интересното е, че Тагор също вярва, че стремежът към съвършенство е безкраен.

Тагор подчертава необходимостта от подхранване на ясни аргументи срещу дълбоко вкоренените суеверия сред неговите граждани. Той сравнява разсъжденията с чист поток, който се губи в пустинята на суеверията. Значението на това наблюдение трудно може да бъде надценено в момент, когато малцинството, което поставя под съмнение и критикува преобладаващата система от вярвания, е изправено пред обратна реакция – пустинята, изглежда, поглъща чистия поток.

Тагор говори за зрелостта, която човек придобива, докато върви по самосъздадения път, стремейки се към съвършенството, като постепенно става все по-прощаваща и сговорчива.

Тагор си представяше Индия, която ще постигне това истинско състояние на свобода - а не просто политическа свобода от британците. Когато постигаме 75 години Независимост, нека се запитаме как сме се справили с пробния камък на поета

Писателят е асистент по английски език в университета Тумкур