Кувейтският модел

Въпреки нарастващото сунитско негодувание, страната все още е модел за подражание за интегриране на шиитското население.

кувейт, сунити шиити, мюсюлмани шиити сунити, световно мюсюлманско население, мюсюлмани шиити, мюсюлмани сунити, кувейтски мюсюлмани, кувейтска икономика, световни новиниКувейт има най-голям дял от шиитите - 35 процента - в арабските държави от Персийския залив след Бахрейн, но представлява контраст с потисническия начин, по който Саудитска Арабия и Бахрейн се борят със своето шиитско население.

21-ви век трябва да бъде оценен като най-странното време за мюсюлманите по света. От началото на миналия век, когато реформаторите доминираха в своите граждански общества при светските диктатори, до края му, когато се върнаха към по-оригинален или чист ислям, докато се стремяха към демокрация, те сякаш прегръщаха междуособна лудост. Плъзгането обратно към чистия ислям неизбежно е станало сектантско между сунитското мнозинство и шиитското малцинство, да не говорим за другите девиантни секти, които биват потъпквани, докато големите секти се сбиват.

Заливът носи семена на ужасно братоубийство в вътрешността си, тъй като скритите шиитски малцинства стават напористи поради оттеглянето на исляма към чистотата: панарабизмът, който криеше разкола от векове, отстъпи почва и едно движение на панта беше заменено от друго пан движение. Диктаторите обвързаха арабските нации на основата на расата; воденият от демокрацията ислям ги разби.

Има доказателства, че мюсюлманите полудяват, след като прегърнат демокрацията. Снабдени с права, които преди са били ограничавани от диктаторите, те първо променят своите демократични институции, като твърдят, че ислямът не е нищо друго освен демократичен. Веднъж приключени с коригирането на демокрацията чрез конституционни изменения, те се обръщат към исляма и го свеждат до неговото сектантско ядро, смятайки хуманизиращите му натрупвания за греховни иновации.

Случаят с Кувейт е особено забележителен. Кувейт имаше население от 2,5 милиона (през 2006 г.), от които само 45 процента са кувейтски араби. Имаше 35 процента араби от друг произход, 9 процента южноазиатци и 4 процента иранци. Кувейт има най-голям дял от шиитите - 35 процента - в арабските държави от Персийския залив след Бахрейн, но представлява контраст с репресивния начин, по който Саудитска Арабия и Бахрейн се борят с шиитското си население. Шиитите от Кувейт, предимно мигранти от Саудитска Арабия, Бахрейн и Иран, са най-добре интегрираното население, живеещо сред сунитските араби, и това се дължи на управляващото семейство Ал Сабах.

Има доказателства, че все по-консервативната търговска класа на сунитските кувейти невинаги се съгласява с политиката на Ал Сабах, която те виждат като използване на шиитите за разводняване на сунитската сила в страната. Има и доказателства,
че средствата са предоставени от частния сектор на Кувейт на терористи, желаещи да атакуват шиитите в Пакистан и Иран.

Всъщност човекът от Ал Кайда, който планира 11 септември в Америка, е от Кувейт. Но политиката на Ал Сабах успя
добре, че шиитската политика на Кувейт може да се превърне в модел за други сунитски държави в региона.

Доказателство за разумността на тази политика дойде, когато Саддам Хюсеин нахлу в Кувейт през 1990 г. и видя, че шиитите са гръбнакът на кувейтската съпротива срещу иракската окупация, отказвайки да се откаже срещу невъзможните шансове, докато семейството на Ал Сабах избяга в Саудитска Арабия. Когато владетелят Джабир ал Сабах се завърна в Кувейт след войната в Персийския залив, шиитите потвърдиха вярността си към него, разглеждайки го като символ на националното единство.

Шиитската общност изигра важна роля в икономиката на Кувейт.

Неговите членове са ефективни в парламента и заемат ключови постове в полицията и армията.

Може да се каже, че шиитите от Кувейт се чувстват горди, че са кувейтци, за разлика от шиитите от Саудитска Арабия - където те
изискват граждански права в замяна на лоялност — и Бахрейн. Че това се дължи на недемократичната намеса на плуралистичния амир, е съвсем очевидно от случайните гневни реакции на кувейтското сунитско духовенство и все по-консервативно население.

Сунитски кувейтци се възмущават от официалната политика на толерантност. Шиитски посетител в Кувейт през 1985 г. от Южен Ливан, авторът Фуад Аджами, предизвиква враждебност сред местните интелектуалци, които виждат неговата шиитска вяра в негативна светлина. Поводът
беше конференция, на която Аджами прочете доклад, одобряващ преподаването на политически науки на английски език в Кувейт. Кувейтски писател на име Багдади отправи сериозни критики към организаторите, че са поканили шууби (външно лице).

През 1983 г. имаше самоубийствен атентат в американското посолство, докато други места като големите в страната
петролната рафинерия също бяха неуспешно атакувани. Оказа се, че терористите са вдъхновени от Иран шиити. През 1981 г. от
72-ма мъже шиити, арестувани в Бахрейн за опит да взривят важни обекти, имаше и кувейтски граждани.
Някои шиитски реакции бяха отговор на затягането на идентичността на сунитските араби в Кувейт.

Демокрацията предизвика 11 септември. Именно засилващата се религиозна реакция на класата на кувейтските търговци произведе двамата полупакистанци с кувейтска кръв Халид Шейх Мохамед и Рамзи Юсеф. Юсеф първо се сблъска с Иран и се отдаде на сектантско насилие, преди да се присъедини към Ал Кайда в Пакистан. Той предизвика бомбен взрив в свещения храм на Машхад, Иран, който уби 24 през 1994 г. По-късно Халид успя да събере средства от богати кувейтски търговци за Ал Кайда и стана заговорник за унищожаването на Световния търговски център и атака срещу Пентагона
на 9 септември 2001г.