Майчиният език трябва да бъде средство за обучение, за да се запази културното многообразие, наследство на Индия

Майчиният език полага силна основа за изразяване на творчеството. Трябва да се положат всички усилия, за да се подхранва творчеството на етапа на формиране.

Майчиният език трябва да бъде средство за обучение, за да се запази културното многообразие, наследство на ИндияМайчиният език е средство за изразяване, носител на култура. (Илюстрация: C R Sasikumar)

Гордеем се с факта, че Индия е езиково съкровище, нация, широко призната със своето изключително езиково и културно разнообразие. Множеството и съвместното съществуване на множество езици придават цвят и жизненост на нашата страна и я правят уникална.

Въпреки това съм дълбоко обезпокоен, че не правим достатъчно, за да запазим богатите си родни езици. Правителствата трябва да бъдат двойно внимателни, когато приемат политики по отношение на средата на обучение, особено на ниво начално и средно училище. Майчиният език полага силна основа за изразяване на творчеството. Трябва да се положат всички усилия, за да се подхранва творчеството на етапа на формиране.

Езикът е средство за интелектуално и емоционално изразяване. Това е средство за предаване на култура, научно познание и мироглед между поколенията. Това е жизненоважната, невиждана нишка, която свързва миналото с настоящето. Той се развива с човешката еволюция и се подхранва от постоянна употреба. Накратко, нашите езици проникват във всеки аспект от ежедневния ни живот и формират самата основа на нашата цивилизация. Всъщност те са жизнената сила на нашата идентичност, както индивидуална, така и колективна. Те играят важна роля в създаването и укрепването на връзките между хората. Според езиковото преброяване в Индия като майчини се говорят повече от 19 500 езика и диалекти. Има 121 езика, които се говорят от 10 000 или повече души в страната.

Езиците никога не са статични. Те се развиват и адаптират към социално-икономическата среда. Те растат, свиват се, трансформират се, сливат се и, за съжаление, умират. Великият индийски поет Ачария Данди беше казал, че ако светлината на езика не съществува, ние ще опипваме в тъмен свят. Изключително обезсърчително е, че 196 езика в Индия са класифицирани като застрашени. Може да се наложи да гарантираме, че този брой няма да се увеличи. Ние трябва да защитаваме и съхраняваме нашите езици и най-добрият и единствен начин е да ги използваме постоянно.

Винаги съм подчертавал важността на опазването и съхраняването на нашето езиково наследство. Не можем да си позволим да загубим съкровището, което сме наследили, хранилището на нашите колективни знания и мъдрост, които сме натрупали по време на дългото пътуване на нашата жизнена цивилизация. Когато езикът запада, той отнема със себе си цяла система от знания и уникална перспектива за гледане на Вселената. Традиционните модели на препитание изчезват заедно с нашите специални умения, изкуства, занаяти, кухня и търговия.

Запазването и развитието на езика се нуждае от многостранен подход. Трябва да започнем, като направим майчиния език средство за обучение в нашите училища и със сигурност на начално ниво. Редица проучвания, проведени по целия свят от различни експертни групи, установяват, че преподаването на майчиния език в началните етапи на образованието дава тласък за израстването на ума и мисленето и прави децата по-креативни и логични.

Одри Азуле, генерален директор на ЮНЕСКО, в посланието си по повод Международния ден на майчиния език (21 февруари) 2019 г. каза: За ЮНЕСКО всеки майчин език заслужава да бъде познат, признат и да му се даде по-голямо значение във всички сфери на обществения живот. Това не винаги е така. Не е задължително родните езици да имат статут на национален език, статут на официален език или статут като език на обучение. Ситуацията може да доведе до обезценяване на майчиния език и до окончателното му изчезване в дългосрочен план. Според мен това е навременно и важно напомняне.

Съществува погрешно схващане, че само английското образование предлага възможности за израстване в съвременния свят. Това не е вярно. Има само шепа англоговорящи страни като Австралия, Великобритания, Канада, САЩ и т.н. Страни като Китай, Германия, Франция, Япония, Южна Корея и т.н. се справиха много добре без английско образование. Познаването на английски е полезно, подобно на познаването на други международни езици. Това не може да бъде разширено, за да се направи довод за заместване на майчиния език с английски, както някои се застъпват. Може лесно да се научи на подходящ етап, след като се положи здрава основа на майчиния език.

Трябва да предприемем конкретни стъпки не само да имаме майчиния език като средство за обучение на начално ниво, но и да предприемем всички стъпки, за да го превърнем в език на администрацията, банковото дело и съдебното производство. За мен това е в основата на ефективната демокрация. Трябва да премахнем съществуващите езикови бариери, за да реализираме целта за приобщаващо управление. Където и да има интерфейс между правителството и обществеността, той трябва да е на езика, който хората разбират.

Не се застъпвам за това, че не трябва да учим децата си на няколко езика, които са необходими за разширяване на хоризонта на тяхното разбиране както за литературата, така и за науката. Всъщност това е от съществено значение за Индия, за да обогати своите огромни човешки ресурси и да стане лидер в днешната икономика на знанието и развитието й през следващите години.
През 1999 г. ЮНЕСКО прие резолюция относно многоезичното образование и предложи използването на най-малко три езика в образованието: майчин/и, регионален или национален език и международен език. Важно е да се отбележи обаче решаващата роля на майчиния език, който, както отбелязва ЮНЕСКО, е източник на знания и иновации и че владеенето на майчин език улеснява общото изучаване и изучаване на други езици. Радостно е да се отбележи, че новият проект на Национална образователна политика излага редица предложения за подкрепа на образованието на родните и майчините езици, племенните, както и жестомимичните езици.

Между другото, Организацията на обединените нации обяви 2019 г. за Международна година на местните езици, за да запази, съживи и популяризира местните езици. Ние, в Индия, имаме редица племенни езици, много от които са насочени към изчезване.

Надявам се, че все повече хора ще започнат да използват родните си езици у дома, в общността, на срещи и в администрацията. Повече хора трябва да пишат поезия, разкази, романи и драми на индийски езици. Трябва да придадем чувство на достойнство и гордост на тези, които говорят, пишат и общуват на тези езици. Трябва да насърчаваме публикациите, списанията и детските книги на индийски език. На диалектите и народната литература трябва да се обърне подходящо внимание. Езикът трябва да се превърне в катализатор за приобщаващо развитие. Езиковото насърчаване трябва да бъде неразделна част от доброто управление. Свами Вивекананда веднъж каза, че езикът е главното средство и показател за прогреса на една нация.

Нашите езици трябва да служат като средство за овластяване на масите. В Раджа Сабха е предвидена разпоредба за членовете й да се изразяват на всеки от 22-та предвидени езика. Върховният съд наскоро реши да предостави своите решения на шест индийски езика, като начало. Това е положителна стъпка в посока премахване на езиковите бариери и осигуряване на равен достъп до правосъдие.

Министерството на финансите реши да проведе изпитите за работа в Регионални селски банки на 13 регионални езика, освен английски и хинди. Железопътните и пощенските отдели започнаха да провеждат изпитите си на официалните езици на щатите. Трябва да се вземат много смели решения, за да се защитят и подхранват нашите езици.

Индия има най-голямото младежко население в света, като 65 процента от населението й е на възраст под 35 години. Трябва да стимулираме това енергично поколение да поддържа живи майчините си езици и диалекти. Трябва да научим децата си да обичат езиците и да ги подготвим да защитават и подхранват красивото наследство на езиците, което сме получили от нашите предци. Ако не направите това спешно и ефективно, това ще доведе до сериозни последици за запазването на нашата уникална културна идентичност. Не можем да си позволим да съжаляваме за това, тъй като още един пропуснат
възможност.

Нека подхранваме майчиния език. Нека творчеството цъфти в пълен разцвет. Родният език е душата на изразяване.

Тази статия се появи за първи път в печатното издание на 22 ноември 2019 г. под заглавие „По наши собствени думи“. Писателят е вицепрезидент на Индия.