Стигане до последното село

Проблемът започва с начина, по който определяме градско и селско

урбанизация, урбанизация в Индия, урбанизация в Индия, преброяване от 2011 г., доклад за преброяване от 2011 г., села за преброяване 2011 г., доклад за преброяване в Индия, индийски експрес, колониПреброяването от 2011 г. показа 222 села в Националната столична територия. (Файл/Ройтерс)

Според преброяването от 2011 г. в Индия има 6 40 930 села, от които около 6 00 000 могат да се считат за населени. Преброяването обаче третира селското или селското население като остатъчно, дори когато има различни категории градско.

Ако дадено населено място е подчинено на община, корпорация, надзирателски съвет или нотифицирана градска комисия, то става законов град и следователно е градско. Друго определение за градско е свързано с демографските характеристики: Ако при население от 5000, 75% от мъжкото работещо население се занимава с неселскостопански дейности и гъстотата на населението надвишава 400 души на кв.км, това се превръща в град за преброяване, независимо дали е законов град или не.

Тази прекласификация — отклонение от традиционните представи за урбанизация, които свързваме с естествения темп на растеж в градските райони или миграцията между селските и градските райони — също води до урбанизация. Всъщност между 2001 и 2011 г. голяма част от повишената урбанизация се дължи на градовете от преброяването, а не на законоустановените.

Съществува и въпросът за градско израстване, когато село (или махала) е физически съседно на град и притежава градски характеристики; след това се третира като градска агломерация. Следователно всичко различно от законов град, град от преброяване или градска агломерация е село.

В този смисъл селото е остатъчно, независимо от населението му. Населението може да бъде 10 000 души или може да бъде 100 души.

Намирам за странно, че преброяването от 2011 г. показа 222 села в (територия на националната столица), въпреки че разбирам проблема с дефиницията. Има процес за преминаване към градско, но това все още не се е случило за тези 222 села. Има уведомление, земята се придобива от DDA и при прехода от панчаят към община има разбираеми спекулации със земята. По този начин можете да намерите едната страна на пътя, която е градска, а другата страна все още селска, като района близо до село Masoodpur.

Главният път от NH 8 до пътя Mehrauli-Gurgaon понякога се нарича Mahipalpur-Masoodpur Road, като Mahipalpur и Masoodpur са села. Махипалпур получава името си от Раджа Махипал Томар, който го е създал, докато Масудпур е наречен така, защото преди около шест века земята първоначално е купена от Масуд Хан. Впоследствие DDA придоби част от тази земя. В близост до Masoodpur ще намерите молове, институции и хотели, но ще намерите и панчаят бхаван. Много хора не знаят, че JNU е построена върху земя Masoodpur и че делото за придобиване на земя (за сумата на компенсацията) все още продължава, въпреки че придобиването е извършено през 1961 и 1965 г.

В цялата страна искаме гражданите да имат достъп до подобни стандарти за обществени блага и услуги – думата обществено благо не се използва в смисъла на класическия икономист, но по отношение на стоките и услугите искаме правителството (във всичките три слоя) да предоставят. Искаме минимален праг да бъде достъпен навсякъде: в селото с население от 10 000 души, селото с население от 100 души, селата от тип Masoodpur, законовите градове и градовете за преброяване.

На едно ниво има проблем с управлението. Кой осигурява тези обществени блага и услуги — панчаите, общините? Или селото е затънало в междуцарствието от панчаят до община?

Мисля, че по-сериозният проблем е, че използваме думата село твърде свободно, в една много хетерогенна категория. За целите на преброяването имаме предвид село за приходи, но може да има много групи от жилища/махали в рамките на едно и също село за приходи. В горските зони може да има непроучени села. Както имаме жилища като подкатегории на селата, така имаме грам панчаят като категории по-високи от селата. Следователно имаме нещо като 2 50 000 грама панчаят.

Преброяването от 2001 г. съдържа таблица (съпоставима таблица все още не е налична за преброяването от 2011 г.), която предоставя разпределение по големина на селата според населението. Според данните от 2001 г. 91 000 села са с население под 200, като почти 13 000 от тях са в Одиша и около 9 000 в HP и UP. Имаше 1 27 000 села с население между 200 и 499, с концентрацията им в UP, Odisha, MP и дори Махаращра.

Доставянето на обществени блага и услуги в село с население от 10 000 души, където има грам панчаят, е сравнително лесно. Доставянето му в село с население под 200 е много по-трудно. Доставянето му във всяко жилище в селото е още по-трудно. Забравих да спомена, че някои села с малко население са в труден географски терен. Как се промени това? Единственият достоен отговор, който имаме, изглежда е от ICE (разходи за доходи и потребление) 2014 г., предприет от PRICE (Изследване на хората на индийската потребителска икономика). Това ни разказва една очаквана история за по-голяма интеграция на по-големи (с население над 5000) села с масовия поток, главно поради по-добрата транспортна свързаност. Радиусът на развитие, така да се каже, става все по-голям, но все още има по-малките села.