Защо репресиите на армията в Мианмар са криза за АСЕАН

• Категория: Мнение

„Отпускането на членове, които не спазват международните норми и правила, е трудно, но необходимо решение, което АСЕАН трябва да вземе“, казва Рахул Мишра.

Около 70 цивилни вече са загубили живота си, докато протестират мирно срещу военната хунта на Мианмар. (AP снимка)

Написано от Рахул Мишра

Превратът от 1 февруари и продължаващото насилие в Мианмар разтърсиха гражданските общества и правителствата в цяла Азия. Около 70 цивилни вече са загубили живота си, докато протестират мирно срещу военната хунта на Мианмар. Движението за гражданско неподчинение, ръководено от държавни служители, също е изправено пред брутално потискане от страна на службите за сигурност на Мианмар. Въпреки опасенията, международната общност също не успя да възстанови нормалността.

Разбира се, възстановяването на демокрацията, колкото и недостатъчна и мажоритарна да е при управлението на НЛД (Национална лига за демокрация), ръководено от Аун Сан Су Чжи, не е възможно скоро — поне не по мирен път. Предишното статукво зависи от външна намеса съгласно разпоредбата R2P (право на защита) на ООН, която все още не е уловила въображението на членовете на Съвета за сигурност на ООН и е малко вероятно да го направи в бъдеще.

Загадката в Мианмар разкри уязвимостта и недостатъците на АСЕАН (Асоциацията на нациите от Югоизточна Азия) отново. 10-членният блок от Югоизточна Азия, чийто Мианмар е член от 1997 г., е изправен пред международна реакция. И Китай, и САЩ насърчиха АСЕАН да бъде на мястото на водача и да намери изход. Очевидно дългогодишното настояване на АСЕАН за централното място на АСЕАН е отхвърлено, оставяйки я поразена, разделена и най-вече неефективна.

За да събере парчетата, АСЕАН свика спешна виртуална среща на 2 март, показвайки симптоми на дълбока институционална дилема. Въпреки твърдата позиция на триото Индонезия-Малайзия-Сингапур, срещата не можа да даде осезаеми резултати. Отказът от налагането на санкции или наказателни мерки срещу Мианмар, Тайланд и Виетнам допринесе за смекчаване на изявлението, публикувано от Бруней, председател на АСЕАН за 2021 г. Виетнам, който в момента е непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН, не успя да критикува преврата и потискането на демокрацията в Мианмар в своите изявления на ООН. Решението на Тайланд да забрани протестите на чужденци също е насочено срещу емигранти и работници от Мианмар, борещи се с преврата.

Ясно е, че десетилетната традиция на АСЕАН за ненамеса във вътрешните въпроси на членовете и основан на консенсус подход, надлежно залегнали в Хартата на АСЕАН, са били използвани от години като извинение за бездействието й по отношение на регионалните хуманитарни и нормативни кризи. Независимо дали става дума за геноцид на рохинджа под наблюдението на Су Чжи, тайландския преврат през 2014 г. или войната с наркотиците на Дутерте, АСЕАН удобно мълчи. Лишена от какъвто и да е механизъм за извънредни ситуации за справяне с подобни кризи, АСЕАН отново е изправена пред най-лошия си кошмар.

През 90-те години на миналия век, краят на Студената война, съчетан с нейния успех в разрешаването на камбоджанската криза, насърчи АСЕАН да достигне до потенциални членове. Виетнам и Мианмар заеха видно място в този списък. За да подкрепи кандидатурата на Мианмар, Тайланд предложи идеята за конструктивен ангажимент, като подчерта, че тъй като изолацията на Мианмар се оказа контрапродуктивна, АСЕАН трябва да ангажира цялостно Мианмар, като същевременно убеждава хунтата да възстанови демокрацията.

Две десетилетия по-късно не само Мианмар, но и Тайланд е контролиран от авторитарни режими. Пренебрегването на конструктивната ангажираност отваря възможности за АСЕАН за интроспектиране, реформиране и намаляване, ако е необходимо. Освобождаването на членове, които не спазват международните норми и правила, е трудно, но необходимо решение, което АСЕАН трябва да вземе, не за другите, а заради себе си.

От една страна, още от създаването си Мианмар не е допринесъл достатъчно за регионализма на АСЕАН. Като една от най-слабо развитите страни в АСЕАН, тя остава предимно свободен ездач. За разлика от Виетнам, той остана нетен получател на средства и технологии и не успя да направи осезаем принос. Дори по отношение на демократичните реформи от 2011-2015 г. Мианмар направи този преход не заради АСЕАН; направи го поради страха на генералите от по-силни дипломатически-военни действия от администрацията на Обама.

Включването на Мианмар в АСЕАН през 90-те години на миналия век му даде така необходимата легитимност, за която се бореше. Дори днес АСЕАН (по невнимание) функционира като дипломатически щит, защитаващ Мианмар от строги международни действия. Конструктивната ангажираност на АСЕАН насърчи почти всички нейни партньори в диалога да се ангажират с Мианмар, пренебрегвайки нормативните проблеми. Интригуващо е как в началото на 2000-те санкциите, наложени от САЩ, бяха заобиколени от техните собствени азиатски партньори.

Дори по време на квазидемократичното управление на НЛД, ръководена от Су Чжи, безброй зверства срещу малцинствата на рохинджа разтърсиха АСЕАН. Честите протести на Индонезия и Малайзия разкриха правителството на НЛД, отразиха лошо единството на АСЕАН и разкриха недостатъците на нормативния капацитет.

В бъдеще практическа стъпка за АСЕАН би могла да бъде поддържането на добрите си услуги активни за преговори за връщане към демокрацията с хунтата в Мианмар. Министранен екип, ръководен от Индонезия, може също да донесе някои осезаеми ползи, при условие че АСЕАН се ангажира да намери нестандартно решение. Министранната совалкова дипломация на Индонезия за разрешаване на спора за Преа Вихеар вече доказа своята ефикасност.

Позорът на Мианмар е скрита благословия за АСЕАН, чийто провал да предприеме решителни стъпки я отслаби както на регионално, така и на международно ниво. Скритата тайландско-виетнамска подкрепа за Мианмар е друг лош прецедент в създаването, който допълнително ще намали нормативните измерения на АСЕАН. Колкото и драстично да звучи, АСЕАН има остра нужда от реформаторски стъпки.

От пренасочване към основа-5, прилагане на квалифицирано мнозинство, преразглеждане на Хартата на АСЕАН и овластяване на генералния секретар до функциониране на Междуправителствената комисия на АСЕАН по правата на човека — всички стъпки са спешни.

Като се има предвид ограниченото му влияние върху Мианмар, триото в АСЕАН трябва да обмисли намаляване на връзките си с Мианмар, което в крайна сметка трябва да бъде последвано от санкции и прекратяване на връзките. Внимателен SWOT анализ показва, че хунтата би била по-лоша, ако АСЕАН тръгне по пътя на санкциите. Трябва обаче да гарантира, че обикновените хора на Мианмар няма да страдат.

Намаляването на АСЕАН не само би засилило нормативния й ангажимент, но би могло и да насърчи партньорите й в диалога (Япония, Китай, Корея и др.) да заемат по-твърда позиция. Без тяхната активна помощ нито санкциите, нито съкращаването на АСЕАН биха успели.
В продължение на години експертите се аргументираха за намаляване на АСЕАН, за да стане коалиция на желаещите. Превратът в Мианмар доведе до момента, в който АСЕАН може да предприеме сериозна интроспекция на своите правила и норми и да се намали, за да не рискува да стане неефективна и излишна.

(Писателят е старши преподавател, Университет на Малая)